Тази публикация е в отговор на въпрос, свързан с употребата на запетая, но понеже се отнася до елементи на езика ни, които създават богатство на изразните средства, помествам отговора отделно. И нека още в началото отбележа - това е моят отговор! Той се основава на правописния речник и тълковния речник на българския език, но тъй като не съм езиковед, може и да греша в някои интерпретации на теорията.
Въпросът е:
Как стои въпросът с частицата "де"?
Кажи ми де...
Пише ли се запетая, като пред "бе" и "ма", или не?
Ето моето мнение по поставения въпрос.
Няма изискване пред частиците “бе”, “ма” и “де” непременно да се пише запетая.
Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици става по следния начин: със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч:
- Ето, вашият приятел пристигна.
- Ето какво направи вашият приятел.
- Я виж кой е дошъл!
- Няма да се караме, я!
- Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков)
- Горе, хе, под градището, (...) се бяха събрали тримата козари. (Чудомир)
- Де, де хапни си! (Й. Йовков)
- - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир)
- - Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало. (Г. Караславов)
Текстът по-горе е удебелен, защото е цитат от правописния речник.
Ето малко повече информация за частиците, към които се отнася поставеният въпрос.
Бе е частица, чиято функция е подсилване – (1) на обръщение; (2) на фамилиарност или пренебрежение; (3) на съпричастност или пълно отрицание на съпричастност. Във всички случаи изразява елемент на фамилиарност:
- Иване бе, къде си?; Стига бе, дете, престани най-после! (1)
- Хайде бе, изпей нещо!; Стига бе, не може да бъде! (2)
- Да бе, така беше! Не бе, не е така. (3)
В тези примери при изговаряне няма нито пауза, нито смяна на интонацията пред частицата “бе”, затова запетая не трябва да се пише.
Ма също е частица. Изразява подсилване на обръщение към жена, подчертавайки близост, фамилиарност – “Мамо ма, къде си?”; “Хайде ма, Пенке, цяла вечност те чакаме!”. В тези примери “ма” се изговаря без пауза пред нея или промяна в интонацията и затова пред частицата не се пише запетая.
Де може да е наречие или съюз, може и да е частица.
Като наречие или съюз има смисъл на “къде” – “Видя ли де отиде?”; “Никне де не го сееш”. В този случаи пред “де” не се пише запетая. В изречения като “Де го чукаш, де се пука”, “Де е расло, де е пасло” запетаята разделя две прости изречения, нейното присъствие не е обусловено от наличието на “де” в изречението.
Като частица “де” изразява:
(1) Подчертаване или отричане: “Аз де да знам, че ме търсиш!”; “Де да можех и аз да дойда!”. Но: “Ех, де да можех и аз да дойда!”. Тук запетаята се появява не поради “де”, а за да отдели частицата “ех”, изразяваща копнеж, желание; това ясно личи от интонацията при произнасяне.
(2) Подкана, подтикване, предизвикателство: “Хайде де, отмести се де!”; “Ха де!”
(3) Поясняване, уточняване: “Мария, сестра ми де, го е видяла.”
(4) Несъгласие, укор, недоволство:”Е, де!”. Тук запетаята се налага поради смяната на интонацията, свързана с подчертаването на междуметието “е”, което изразява възмущение, раздразнение, недоволство, досада.
Накратко: няма правило за писане на запетая пред частиците. Запетая се пише там, където пауза, акцент или смяна на интонацията отделя частицата в устната реч.
